Свитъкът на Рипли
Сър Джордж Рипли (ок. 1415 –1490) е британски августински каноник, създател на странни поетични текстове и алхимик. Неговите алхимични трудове притеглят внимание и са горещо обсъждани както през 15-ти век, по този начин и през днешния ден, когато учени се пробват да разгадаят магичните рисунки от свитъците на Рипли. Съществуват почти 23 копия на свитъка на Рипли. Те се разграничават по мярка, цвят и елементи, само че всички те са разновидности на изгубения оригинал от 15-ти век.
Въпреки че са кръстени на Джордж Рипли, няма доказателства, че цялата тази тайнственост потегля от него. Някои от тях включват лирика, по жанр напомняща тази, която е писал алхимикът. Изображенията в свитъците са алегорични препратки към философския камък.
Рипли е бил каноник от Бридлингтън в Йоркшир, който е живял от към 1415 до 1495 година Той е бил прочут като алхимик и създател на алхимични творби в рими. С тях са изпълнени загадъчните свитъци. 16 са те в Обединеното кралство – в Британската библиотека, в Оксфорд, във Fitzwilliam Museum в Кеймбридж. Четири листата има в Съединени американски щати, в библиотеките на елитни университети и в Центъра за история на изкуството и филантропичните науки Гети, Санта Моника. В Съединени американски щати свитъците са попаднали, откакто са купени на аукциони в Лондон.
Произходът на свитъците на Рипли в доста случаи е неразбираем, само че те нормално са принадлежали на богати аристократи. Кога и къде са сътворени, не е доста ясно. Смята се, че някои от тях произлизат от Любек и са правени през 16 век.
Свитъкът е дълъг към 5,5 м и необятен към 57,5 см. Състои се от седем огромни листа пергамент, всеки с дължина към 80 см. Ролката със свитъка е прикрепена към ленена поставка. Заради вековното отлежаване на пергамента, текстовете съвсем не се четат, рисунките са относително ясни.
Сред тях попада Хермес Трисмегист (три пъти най-велик), именитият създател на алхимията, който се разпознава с египетския господ на изцелението Тот. Той държи херметичен съд и философското яйце – знак на сътворението, в него е осъществено Великото дело по изработката на Философския камък.
В горната част на съда има жаба, а под нея написа „ Черно море, черна луна, черна сол “.
Друг алхимичен знак е пещта, в която очевидно са правени комплицираните ритуали по основаването на философския камък. На картинката с пещта участва и женска фигура с опашка на змей и ципи на стъпалата. Тя виси надолу с главата, която е ситуирана сред Слънцето и Луната и държи в ръцете си момченце.
Следващите изображения са на лоза с гроздове, излизащи от седемстранен басейн, монашеска фигура, голи мъжки и женски фигури, хвъркат ангел, змей с жаба, излизаща от устата му и доста други, свързани с тайнството на алхимиците, чийто смисъл и послания са се разпилели през столетията.
Както в множеството алхимични трудове и изображения, на всички места има явна християнска символика. Някои от знаците са познати на историците: херметични вази, жаба, змей, птицата на Хермес, алените и зелените лъвове.
Жабата постоянно значи земна материя или сяра, само че с по-меки свойства от тези на познатата ни от Менделеевата таблица. Птицата на Хермес, която яде крилото си, се пояснява като стабилизиращо деяние във връзка с живака. Живакът символизира ключа към духовните дълбини. Червеният лъв също може да съставлява сяра, а зеленият лъв – живак или витриол, или може би антимон. Кървящият змей евентуално е алегоричен пеликан, който се самоизяжда – постоянно срещан претекст с религиозно значение.
В изображенията от свитъците има толкоз доста елементи, че разгадаването им ще отнеме още доста години на учените.
Източник
Въпреки че са кръстени на Джордж Рипли, няма доказателства, че цялата тази тайнственост потегля от него. Някои от тях включват лирика, по жанр напомняща тази, която е писал алхимикът. Изображенията в свитъците са алегорични препратки към философския камък.
Рипли е бил каноник от Бридлингтън в Йоркшир, който е живял от към 1415 до 1495 година Той е бил прочут като алхимик и създател на алхимични творби в рими. С тях са изпълнени загадъчните свитъци. 16 са те в Обединеното кралство – в Британската библиотека, в Оксфорд, във Fitzwilliam Museum в Кеймбридж. Четири листата има в Съединени американски щати, в библиотеките на елитни университети и в Центъра за история на изкуството и филантропичните науки Гети, Санта Моника. В Съединени американски щати свитъците са попаднали, откакто са купени на аукциони в Лондон.
Произходът на свитъците на Рипли в доста случаи е неразбираем, само че те нормално са принадлежали на богати аристократи. Кога и къде са сътворени, не е доста ясно. Смята се, че някои от тях произлизат от Любек и са правени през 16 век.
Единбургският свитък
Единбургският свитък може да бъде проследен най-късно до 1640 година Откъде идва преди този момент е тайнственост. Неговият притежател сър Джордж Ърскин от Innertiel (сега Inverteil) е роден към 1570 година и е умрял през 1646 година Имал е контакти с други аристократи в Шотландия и Лондон, които са изучавали алхимични ръкописи. Поддържал връзка и с розенкройцерите в Хесен, Германия, само че е малко евентуално те да са му дали свитъка. Рисунките – управление по какъв начин да се сдобием с философския камък
Свитъкът, чийто път се губи през вековете, излиза още веднъж на бял свят през 1876 година Показан е на Шотландското сдружение на антикварите доктор Уилям Монкрийф, библиотекар на колежа. За него се знае от оповестените описания на библиотекаря. Артефактът съдържа поредност от рисунки, които сякаш изобразяват стъпките по какъв начин да се сдобием с философския камък. В текстовете се редуват латински изречения и алхимични поеми от Джордж Рипли.Свитъкът е дълъг към 5,5 м и необятен към 57,5 см. Състои се от седем огромни листа пергамент, всеки с дължина към 80 см. Ролката със свитъка е прикрепена към ленена поставка. Заради вековното отлежаване на пергамента, текстовете съвсем не се четат, рисунките са относително ясни.
Сред тях попада Хермес Трисмегист (три пъти най-велик), именитият създател на алхимията, който се разпознава с египетския господ на изцелението Тот. Той държи херметичен съд и философското яйце – знак на сътворението, в него е осъществено Великото дело по изработката на Философския камък.
В горната част на съда има жаба, а под нея написа „ Черно море, черна луна, черна сол “.
Друг алхимичен знак е пещта, в която очевидно са правени комплицираните ритуали по основаването на философския камък. На картинката с пещта участва и женска фигура с опашка на змей и ципи на стъпалата. Тя виси надолу с главата, която е ситуирана сред Слънцето и Луната и държи в ръцете си момченце.
Следващите изображения са на лоза с гроздове, излизащи от седемстранен басейн, монашеска фигура, голи мъжки и женски фигури, хвъркат ангел, змей с жаба, излизаща от устата му и доста други, свързани с тайнството на алхимиците, чийто смисъл и послания са се разпилели през столетията.
Тълкувания на рецептите
През 20-ти век популярният Карл Юнг също се пробва да разгадае неразгадаемото и предложил пояснения на някои от рисунките.Както в множеството алхимични трудове и изображения, на всички места има явна християнска символика. Някои от знаците са познати на историците: херметични вази, жаба, змей, птицата на Хермес, алените и зелените лъвове.
Жабата постоянно значи земна материя или сяра, само че с по-меки свойства от тези на познатата ни от Менделеевата таблица. Птицата на Хермес, която яде крилото си, се пояснява като стабилизиращо деяние във връзка с живака. Живакът символизира ключа към духовните дълбини. Червеният лъв също може да съставлява сяра, а зеленият лъв – живак или витриол, или може би антимон. Кървящият змей евентуално е алегоричен пеликан, който се самоизяжда – постоянно срещан претекст с религиозно значение.
В изображенията от свитъците има толкоз доста елементи, че разгадаването им ще отнеме още доста години на учените.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ